Птици

Гургулица

Физически характеристики

Гургулицата е най-дребният представител на гълъбовите птици у нас. На дължина достига 26-28 см, а теглото й не надминава 200 гр. Дребните пера по крилните надкрилия са с оранжаво-кафяви и черни петна, особено рязко подчертани при мъжките екземпляри, което създава впечатление за люспест ръждиво-кафяв цвят на горната част на тялото й.

Гърбът и крилете са ръждиво-кафяви, с черни петна и шарки. От двете страни на шията има по едно петно от редуващи се черни и сиво-бели ивички. Гушата и предната част на гърдите са с винен оттенък.

При женските цветът е по-размит и клони към сиво-кафяв. Отпред гърлото на гургулицата е бяло, главата и вратът са синкаво-сиви, надолу към гушата оперението преминава в сиво-червено, силно и ярко подчертано при мъжките. Отстрани на врата възрастните птици имат симетрични петна от черни щрихи със сиви краища, които образуват огърлица, прекъсната отзад.

Външните опашни пера са с бели върхове, а крайните две — с бели външни ветрила. Младите птици приличат на възрастните, но гърбът им е с кафяв оттенък, пъстрините отстрани на шията липсват или са слабо изразени, а перата по гърдите са с тесни охристи ивици на върха. Малките гургулици са със сиво-синя кожа, покрита с рядък сламеножълт пух.

Разпространение

Европейско-туркестански вид. Гнезди в Европа (с изключение на северна Англия, Шотландия и Скандинавския полуостров), Мала Азия, Иран, северен Афганистан и северна Индия, Северна Африка, Канарските острови и остров Мадейра. На изток достига 58° и.д. в Урал. Прелетен вид е. Зимува в южните части на Сахара, Сенегал и Судан. Видът има голяма световна популация, а европейската се оценява на 6,900,000-14,000,000 индивида. От 1970г насам западноевропейската популация на вида е претърпяла спад от над 50%.

Като цяло популацията на вида е била стабилна в периода 1990-2000г., но значими популации на вида в Испания, Русия и Турция са намалели с около 10%. Гнездовата популация в България се оценява на между 25 и 80 0000 двойки. Плътността е неравномерна, като е най-висока в районите с разредени гори и мозайка от дървета и храсти в съседство с открити площи.

Пролетният прелет е през април, а основната част от птиците отлитат на юг до средата на септември. Най-многочислена е в равнинната част на страната.

Местообитание

У нас се среща повсеместно до около 1200 м надм. в. Прелетен вид е. Пролетният прелет е през април, а основната част от птиците отлитат на юг до средата на септември. Най-многочислена е в равнинната част на страната. Типичните ѝ местообитания през размножителния период са широколистни гори, овощни градини, паркове, залесителни пояси, крайречни насаждения, единични дървета сред полето, малки горички сред обработваемите площи. Предпочита периферията на горите, в съседство с открити площи и вода. Избягва големите непрекъснати горски комплекси.

През есента формира големи ята, които обитават гори в близост до слънчогледови ниви и стърнища, където птиците се хранят интензивно, подготвяйки се за есенния прелет.

Размножаване

Гургулицата гнезди по дървета и храсти на височина 1,5-2 м, рядко повече. Гнездото е плоско, изградено от тънки клонки. Постлано е със суха трева, корени и листа. Понякога отдолу се виждат яйцата. В някои случаи използват стари гнезда на пойни птици - например поен дрозд (Turdus philomelos), червеногърба сврачка (Lanius colurio).

Гнездовият период е от втората половина на април до края на юли. Мътила и люпила са намирани и през август. У нас гнезди два пъти годишно. Броят на яйцата в мътилото е най-често две. Двамата родители мътят най-често 2 бели яйца в продължение на 13-14 дни. Те са бели, с елипсовидна форма. Средните им размери са 29,6 х 22,5 мм. От яйцата на гугутката(Streptopelia decaocto) се отличават трудно, главно по по-малките си размери.

Хранене

Основната храна на гургулицата са семена. През първата половина на лятото тя използува преди всичко семената на дивите, а през втората - на културните растения. Особено много обича семената на маслодайните растения като слънчоглед, коноп и др. Основно приема семената на Brassica, Chenopodium, Fumaria, Helianthus, Medicago and Triticum.

Значение

Гургулицата е със стопанско значение като популярен ловен обект. Ловът му е разрешен от втората събота на август. Видът е включен като индикаторен за селскостопанските местообитания в МОВП.

Категория: