Дивеч

Чакал (Canis aureus)

1. Разпространение

Чакалът е повсеместно разпространен в Мала Азия, Северна Африка и Югоизточна Европа. В недалечно минало у нас видът се считаше за рядък вид и отстрелът му бе забранен. През последните няколко години се наблюдават значително увеличаване на неговата численост и разширение на ареала му, и в някои райони по отношение на него се налагат ограничителни мерки.

2. Общи сведения

jack01В систематично отношение принадлежи към семейство Кучета, като прилича на вълка, но е по-дребен от него.

Цветът на козината му е сиво-жълта. По гърба тя е с тъмен оттенък, а отстрани, по врата, по краката и от двете страни на главата е златистожълт.

Опашката му е рунтава с жълто-сив цвят и с отделни по-тъмни петна, краят й е черен. На дължина тялото на чакала достига 100-120 сm, а опашката 20-30 сm.

3. Начин на живот и хранене

jack02Чакалът ловува предимно нощем. По принцип е всеяден, като се храни с мърша и дребни животни.

Изяжда яйцата на гнездящите по земята птици, причинява значителни щети на ловното стопанство, като унищожава зайците, фазаните и яребиците, сърнета, малките на елена-лопатар и др., яде плодове, дини и пъпеши.

Чакалът живее поединично. След мръкване вие по особен начин, наподобяващ плач, на което отговарят всички чакали в района.

4. Размножаване

Любовният период е през март. Бременността продължава 60-63 дни. Женската ражда 4-5, рядко повече малки в просто устроени дупки в земята.

5. Стопанско значение

Чакалът е отнесен към групата на вредния дивеч. Ловува се чрез хайка или примамване с мърша. Кожата му не се цени. Като трофей се оформя главата с челюстите и кожата.

Категория: