В България са установени 409 вида птици. Под защита са 327 вида. В Червената книга са включени 100 от тях, част от които са:

Черния щъркел

Дължината на тялото на черния щъркел в 95-100 cm.
За разлика от белия щъркел, който живее в провинцията и степите, черният щъркел обитава горите. Живее в тихи вековни гори, като строи гнездото си на някое голямо дърво.
Менюто е съставено основно от риби,бозайници, влечуги, мекотели, насекоми и др. Ловуват като нагазват в плитка вода и хващат своята плячка с дългия си клюн.

Осоядът

Осоядът е с размери 50-58 см., дължина между 130 и 150 см.
Много ярко изявена прелетна птица. Предпочита планински и високи области.
Често използва стари гнезда на сходни по размери птици, които надстроява. Ако започне сам строежа гнездото се намира в разклонението на някой страничен клон. Едно гнездо се използва последователно няколко години.
Осоядът е високо специализирана насекомоядна птица. Лятото се храни предимно с ларвите на оси. Наблюдава скрит къде е входа към гнездото на осите, което често е под земята и ги изравя. Осите не могат да се противопоставят на осояда, защото той е добре защитен от жилата им. Лицевите му части са покрити от специални твърди перца. Включително се приближава и до големи гнезда на стършели, където обикновено изяжда само ларвите, но понякога и възрастните насекоми с жилото включително.

Скалният орел

Скалният орел е с дължина на тялото80 – 93 см.
Храни се с разнообразни дребни животни, но предпочита лалугери и сухоземни костенурки, които разчупва, като ги пуска отвисоко върху скали.
Лови и врани, кеклици, зайци, лисици, змии и др.
През зимата се изхранва и с трупове на животни. Обитава скали в близост до открити пространства.

Ливадният дърдавец 

На големина е колкото пъдпъдък (130-190 г. и 25-29 см).
Обитава предимно обработваеми площи, но се среща и по влажни ливади, предпланински плата и хълмисти райони с тревна растителност.
Все пак той намира спокойствие най-вече в хвойнови храсталаци и високопланински ливади по южните склонове.
Храни се със семена и дребни насекоми.

Гълъбът хралупар

В недалечното минало гълъбът хралупар е бил сравнително широко разпространен, но изсичането на горите и унищожаването на естествения му биотоп предизвикват значително намаляване на популацията, до степен да се превърне в застрашен от изчезване вид. Основната причина за намаляването на числеността му се счита липсата на подходящи хралупи с които живота му е тясно свързан. Когато отгледа едно люпило в дадена хралупа, гълъба хралупар я оставя силно замърсена и негодна за повторна употреба, което налага наличието на втора за да може да отгледа второ люпило през същата година.
В райони, където проблемът с гнезденето и спането е отпаднал, благодарение на изкуствени къщички или защитени райони в горите, гълъбът хралупар сравнително бързо може да възстанови своята численост, защото хранителната му ниша е доста подобна на тази на скалния гълъб и обикновено не страда от липса на храна. Храната му в дивата природа се състои от зърна, семена, кълнове и плодчета, но в близост до хора се храни с тестени отпадъци и други.

Белогърбият кълвач

У нас обитава подвида южен белогърб кълвач. Той е „среден на ръст“ – достига 25 см. Най-често този вид се среща в старите иглолистни гори.разпознава се по силния крясък „кик-кик“, който издава.
Храни се основно с насекоми. Този вид е рядък жител на парка. Обитава старите букови и буково–елови гори в парка. Над 1% от световната популация на този подвид се опазва в Централен Балкан. Включен e в Червената книга на България.

Черният кълвач

Черният кълвач е най-големият кълвач, който се среща по българските земи.
Черният кълвач е полезна насекомоядна птица. Храната му е много разнообразна. През лятото той непрекъснато „прослушва“ дърветата, като ги чука със силния си клюн и изважда от кората различни вредители: корояди, сечковци, листояди и техните ларви. През останалите сезони разнообразява храната си с различни семена на иглолистни и широколистни дървета.

Малкият креслив орел

Дължината на тялото на малкият креслив орел е 55 – 65 см.
Храни се с гризачи, земноводни, влечуги, дребни птици и насекоми. Обитава широколистни гори в близост до пасища, ливади, обработваеми земи и водоеми.

Соколът орко

Соколът орко е с дължина на тялото 29 – 35 см.
Храни се в полет с насекоми и дребни пойни птици. Обитава крайречни гори, ивици от дървета сред пасища и обработваеми земи, често в близост до водоеми.

Големият ястреб

Големият ястреб е с дължината на тялото 53-66 cm.
Хищна птица, 85% от храната му се състои от дребни и средни по размери птици, като дроздове, вранови, яребици. Останалите 15% се падат на бозайниците, като зайцевидни, гризачи и насекомоядни.
За неговата ниска численост са отговорни предимно гълъбари и ловджии, които го отстрелват с предлог, че е техен конкурент и вредител.

Египетски лешояд

Дължината на тялото на египетския лешояд достига 60-70 (до 85) cm.
Храни се предимно с мърша, но понякога улавя дребни животни като жаби, охлюви и всякакъв вид яйца. Яде също костенурки и яйца от едри птици като щрауса.
По земята ходи много уверено, подобно на Кокошоподобните.

Орел змияр

Орелът змияр има дължина на тялото 62 – 69 см.
Храни се основно със змии и гущери. Обитава широколистни гори в близост до обширни открити пространства – пасища, ливади, ерозирали и каменисти терени.
Девет вида птици са престанали да гнездят и са вписани в Червената книга като изчезнали.
Пет от тях – розов пеликан, картал, сив жерав, средна бекасина и малка кукумявка вече не гнездят в страната. Други три вида – брадат лешояд, момин жерав и стрепет вече не гнездят в България, нито мигрират през нея.