Всеки вид дивеч в своята еволюция се е приспособил към определени климатични условия

Условията за нормалното съществуване и развитие на запасите от дивеч са следните:

1. Климат

Всеки вид дивеч в своята еволюция се е приспособил към определени климатични условия. Някои видове дивеч като дива свиня, благороден елен и др. преодоляват неблагоприятните климатични условия, като мигрират - през зимата обитават ниските и по-южните и припечни склонове, а през лятото се качват високо в планините или обитават северните и по-прохладни склонове. Известно е, че еленът - лопатар и муфлонът са топлолюбиви видове и ако бъдат поставени при сурови (северни или планински) климатични условия няма да се приспособят към тези климатични условия и ще загинат.

2. Релеф

Релефът играе важна преразпределителна роля по отношение на останалите екологични фактори и е от особено значение за едрия дивеч. Така например, дивата свиня, еленът и зубърът изискват обширни горски площи, които им осигуряват достатъчно пространство за движение, миграции, спокойствие и т.н., докато друга част от дивеча, като сърни, зайци и яребици обитават сравнително ограничени и пресечени райони.

3. Местообитания

От гледна точка на екологията под местообитание се разбира съвкупност от условията за съществуване на определен организмов вид, група видове, популации или съобщества. Всеки вид, включително и дивечът, се стреми да завземе местообитания, характерни за оптималното му развитие. Местообитанието като определен участък от земната повърхност се отличава от другите по своите климатични и растителни условия. Площта на България обитавана от дивеча, се състои от четири основни типа местообитания:

• открити местообитания - това са всички местообитания от сушата, извън заетите от горската растителност. Това са земи, които са заети от селското стопанство и от обширните горски площи, които през вегетационния период са с богата хранителна база и създават добри условия за живот и за размножаване, преди всичко за дребния дивеч. След прибиране на реколтите, условията рязко се влошават и голяма част от дивеча мигрира в съседните горски екосистеми. Откритите местообитания са с по-лоши защитни и климатични условия и променлива хранителна база;

• горски местообитания - те обхващат всички горски екосистеми в планинските и равнините части на страната. Характеризират се с добри хранителни, защитни и климатични условия за развъждане на дивеч. Затова са и богати на животински видове;

• водни местообитания - те обхващат всички водни екосистеми на реките, езерата, блатата, изкуствените водоеми и крайбрежните ивици на Черно море. Това са голи площи, покрити на места с водна растителност - папур, водна леща, лилии и др., които през зимния период почти изчезват под ледовете или се прибират от човека за нуждите на промишлеността. Предоставят добри условия за гнезденето на водоплаващия дивеч, за дивата свиня и други видове;

• преходни местообитания - тези местообитания са между горските, откритите и водните. Като гранични местообитания и от екологична гледна точка създават оптимални условия за развитието на многообразен растителен и животински свят. За дивеча те са най-благоприятни и предпочитани за обитаване, тъй като съчетават предимствата на съседните местообитания. В тях дивечът задоволява най-добре нуждите си от храна и условия за укриване и размножаване. Това са гранични ивици, където видовото разнообразие и количеството са най-големи.

4. Хранителна база

Естествената хранителна база трябва да отговаря на изискванията на определен вид дивеч. При недостиг тя трябва да се допълва със създадена от човека - дивечови ниви, разхвърляне на фураж и сено през зимата и пр. По този начин дивечът се задържа в дадения район, не мигрира в други райони и не нанася повреди по селскостопанските и горските култури.

5. Условия за размножаване

Основният начин за размножаване на дивеча е естественият. Това налага необходимостта от осигуряване на благоприятни условия за размножаване и отглеждане на поколенията на ловните видове. За едрия дивеч най-важното условие за размножаване е осигуряване на спокойствие в местообитанията му.

6. Хищници

Те са неразделна част от хранителната верига в горските екосистеми, като осигуряват равновесието между растителните и животинските видове. При наличие на висока плътност и численост на популацията на хищниците, те влияят негативно върху запасите на полезен дивеч. В същото време, те играят известна положителна роля в природата като санитари и като помощници на естествения подбор. От тази гледна точка тяхното количество трябва винаги да се регулира до безопасни за полезния дивеч размери.

7. Пашата на домашни животни

Прекомерната паша на домашни животни в ловните стопанства се отразява неблагоприятно, особено за едрия дивеч. Домашните животни, от една страна, намаляват хранителната база, а от друга нарушават спокойствието на дивеча и т.н. Затова не трябва да се допускат домашни животни в ловните стопанства.

8. Замърсяване на природната среда

Замърсяването на почвите, водите и растителността от промишлеността се отразяват също неблагоприятно за дивеча. Силно замърсените и шумни райони се напускат от дивеча. За нормалното развъждане и развитие на дивечовите запаси са от значение и редица други условия в зависимост от конкретната естествена и стопанска обстановка, които специалистът на място трябва да оценява и да взема съответни мерки.