В съвременната дивечоразвъдна практика се използват четири основни начина на развъждане на дивеча: свободно, парково, клетъчно и комбинирано.

1. Свободен начин за развъждане на дивеча

При този начин на отглеждане дивечът живее на свобода, като неговото размножаване и развъждане става по естествен начин. По време на размножителния период човекът подпомага дивеча, като взема мерки за опазването му от хищници, от химизацията и механизацията в селското и горското стопанство, като подобрява условията както за възрастния, така и за подрастващия дивеч.

2. Парково развъждане на дивеча

При този начин на размножаване и развъждане, дивечът живее в заградени площи с различна големина в зависимост от неговия вид и целта на ловното стопанство. Това са така наречените дивечовъдните станции, при които оградите за задържане на дивеча са изградени в определени, желани от нас места. В последно време този начин, макар и доста скъп, намира все по-голямо приложение в ловностопанската практика. Той се практикува при интродукция и реинтродукция на ловни видове, а така също и за специални научно-изследователски задачи.

3. Клетъчен начин за развъждане на дивеча

Това е основният начин при промишленото развъждане на дивеча. При този начин дивечът е поставен в клетки, различни по големина и устройство за отделните видове дивеч. Използва се преди всичко за развъждането на фазана, полудивата патица, яребиците и кеклиците. Заради ценните им кожи, в клетки се отглеждат норки, нутрии, сребристи лисици и други редки и екзотични видове.

4. Koмбинирано развъждане.

При този метод на развъждане се пуска в природата клетъчно или парково отгледан дивеч, а през зимата се улавя част от него и се доотглежда в клетки или паркове, за да се пусне отново през пролетта по същите или други места. Това развъждане се използва често при фазаните, яребиците, полудивите патици, сърни, елени и диви свине.