Екологията е наука, която се занимава с изучаването на взаимната връзка между организъм и среда. Да се познава екологията на дивеча е от голямо значение за ловностопанската практика.
Познаването на екологичните изисквания на даден вид животно, дава възможност за активна намеса в живота му, за подобряване условията за развъждане и стопанисването му, за повишаване добивите от него.
Дивите животни - птици и бозайници - населяват цялото земно кълбо, но разпространението им не е равномерно по цялата повърхност. Тези части от земната повърхност или области, които се отличават с подходящи екологични условия за даден вид, се наричат ареали. За всеки организмов, растителен или животински вид, те са се оформили под влияние на различни фактори - климатични, геологични и др. Ареалите биват непрекъснати - когато са заселени цялостно, и прекъснати - когато се обитават само отделни райони. Непрекъснати са ареалите на заека, сърната, лисицата, враната и др., а прекъснати - на глухаря, дивата коза и т.н., които обитават планини, откъснати една от друга.
В зависимост от екологичните си изисквания отделните видове дивеч обитават в самите ареали временно или постоянно отделни участъци от земната повърхност, които се отличават по своите почвени и растителни условия и са присъщи за даден вид дивеч. Те се наричат местообитания или още биотопи от гръцките думи bios - живот, и topos - място. Много видове дивеч са строго привързани към местообитанията си и се отнасят към групата на „стенобионтите”, и ако условията в биотопа се изменят, те загиват. Такива са дроплата, лещарката, глухарят и др. По-голям брой от ловните видове са с по-голяма приспособяемост, съществуват и се развиват успешно в различни местообитания - заек, фазан, сърна, глиган и пр. Те населяват както типични полски, така и горски местообитания.
Върху популациите на дивеча влияят: климатът, релефът, растителната покривка, развитието на общественото производство, урбанизацията на околната среда, човекът и др. Тяхното влияние е различно. То може да бъде временно или постоянно, положително или отрицателно. Под въздействие на отрицателното влияние на околната среда дивечът напуска местообитанията си и преминава в други райони и местообитания, а не рядко и изчезва.
При временните миграции дивечът се движи в определени райони, наречени райони на движение, или миграционни ареали, в които за даден период от време намира най-благоприятни условия за съществуване и оцеляване. Тези райони се установяват чрез опръстеняване на мигриращите птици, а за бозайниците чрез поставяне на специални марки. На тях са посочени адресът на проучващата био-екологията на дивеча организация. Когато животното бъде убито или намерено умряло, пръстенът, респ. марката, трябва да се изпрати в мястото, където е бил поставен. По този начин може да се проследят пътят, летните и зимните местообитания на мигриращите птици и районите на движение на отделните видове бозайници. Това има съществено значение при изкуственото разселване на дивеча, неговото опазване от неприятели и бракониери. Установено е, че за заека районът на движение е 1 km, за благородния елен до 5 km, за елена-лопатар - до 2 km.