Дивечознанието като дял от научното познание и социалната практика има за основа зоологията.

То разглежда морфологичните белези и анатомичните особености, разпространението, местообитанията, биологията и стопанското значение на дивите животни, имащи ловно значение и означени с общия термин „дивеч”, с оглед на неговото правилно стопанисване.

В понятието „дивеч” съгласно Закона за лова се включват всички бозайници и птици, които се намират постоянно или временно в пределите на страната в диво състояние, на свобода. За дивеч се смятат и онези диви птици и бозайници, които се намират временно или постоянно в заградени площи в дивечови ферми и волиери, а така също и преминаващи или прелитащи през въздушното пространство на страната.

В ловната практика често под дивеч се разбират само дивите животни и птици, обект на лов.

Дивечът се разделя на две основни групи - пернат (птици) и космат (бозайници). Освен това деление, в практиката той се разделя още на едър и дребен, на местен и прелетен. Към едрия дивеч се отнасят: благородният елен, зубърът, еленът-лопатар, муфлоньт, сърната, дивата коза, дивата свиня, мечката, глухарят и дроплата. Всички останали видове се числят към дребния дивеч. Към местния дивеч спадат всички видове, които обитават постоянно пределите на нашата страна, а към прелетните - които идват у нас и остават само през лятото или зимата.

В ловностопанско отношение според Закона за лова и опазване на дивечът, ловните видове се разделят на полезен и вреден дивеч. Полезният от своя страна се подразделя на полезен дивеч, предмет на лов, и полезен дивеч, забранен за лов. В Правилника за приложение на Закона за лова и опазване на дивеча са изброени поотделно всички видове дивеч и е посочено в кои групи те са включени.

В групата на полезния дивеч, предмет на лов, спадат онези видове, които поради ценното си месо, кожи, пух и др. са обект на лов - елени, сърна, заек, фазани, патици, яребица и други, при които плътността и числеността на популациите им са високи и дават възможност за редуцирането им. В групата на полезния дивеч, забранен за лов, спадат всички бозайници и птици, които се смятат като полезни за селското и горското стопанство, понеже унищожават много насекоми, гризачи, плевели и други, а техните популации са малочислени и в регресия. Ловуването им е забранено. Много от тях са защитени като редки и изчезващи видове от Закона за биоразнообразието, международни конвенции и други нормативни документи като редки и изчезващи видове.

В групата на вредния дивеч са включени всички птици и бозайници, които нанасят вреди на полезния дивеч, на селското и горското стопанство. Те са разделени на три групи:

• Вреден дивеч, разрешен за лов по всяко време и с всички средства.

  Тук са включени онези видове, които се смятат за вредни - вълк, лисица, дива котка, пор, ястреб, сива врана, сврака и др. Към този дивеч се причисляват скитащите кучета и подивелите домашни котки.

• Вреден дивеч, ограничен за лов.

  Тук спада вредният дивеч, запасите на който са намалени и имат по-голямо ловностопанско значение. Ловуването става само в определени срокове. Към него се отнасят златката, бялката, катерицата и дивата свиня, запасите на която в последните години значително се увеличиха, поради което стана предмет на спортен и промишлен лов.

• Вреден дивеч, забранен за лов.

  Това са онези бозайници и птици, чиито запаси са силно намалели и са застрашени от пълно изчезване, като белия пор, невестулката, язовеца, всички орли, соколи и др. Според някои специалисти към тази група животни следва да бъдат отнесени вълкът и лисицата, които често регулират качествения състав на популациите на полезния дивеч. Количеството им се регулира със специално разрешение.

  При разглеждане на въпроса за полезния и вредния дивеч трябва да се подчертае, че няма само полезен и само вреден дивеч. Ползата и вредата се определят от конкретната обстановка, и то след внимателна преценка. В повечето случаи едни видове са вредни в даден район, а полезни в друг. Като примери могат да се посочат много видове птици и бозайници. Един от големите хищници лисицата, в някои райони се храни предимно с гризачи и е много полезна, а в други нанася много вреди на ловното и селското стопанство. Такива са още таралежът, чакалът, заекът, враните, гаргите и др. Ползата и вредата от даден вид винаги трябва да се определят от целогодишния им начин на живот и за цялото стопанство.