Екологията е наука, която се занимава с изучаването на взаимната връзка между организъм и среда. Да се познава екологията на дивеча е от голямо значение за ловностопанската практика.
Първобитният човек от убитите животни си е набавял не само месо за прехрана, но и кожи за облекло и постеля, оръжия за лов и отбрана. В по-късните исторически епохи дивечът от средство за препитание и оцеляване се превръща в спорт и развлечение за управляващите.
В процеса на продължителната еволюция, вследствие на взаимодействието на организмите помежду им и при взаимодействието им с обкръжаващата среда, са се формирали единни екологични системи, или биогеноценози.
Дивечовъдството е част от ловностопанската наука, която дава теоретични познания за основите на развъждането и отглеждането на дивеча. Като част от научното познание дивечовъдството се развива и като част на животновъдството, но негов обект са дивите или полудивите животни. Поради тази причина то има и свои специфични методи на изследване и проучване.
За доброто развитие и поддържане на дивечовите запаси е необходимо дивечът да намира достатъчно убежища, където да се укрива и предпазва от неприятели и лоши климатични условия - проливни дъждове, бури, тежки зими и др., особено през размножителния и зимния период. Убежищата, наричани още ремизи, биват 4 вида:
Подхранването на дивеча е едно от основните ловностопански мероприятия, произтичащо от Закона за лова и Правилника за неговото приложение. Намаляването на зимните загуби и успешното възпроизводство на дивеча през пролетта и лятото зависят изключително от това основно ловностопанско мероприятия.
